CANVA PRO FREE IMAGE

Актуализирано на 19.07.2023

Когато сърфирате в интернет, трябва да сте наясно с многото опасности във виртуалното пространство, като например дезинформация, измами или други вредни дейности.

Като мигрант, бежанец или лице, търсещо убежище, може да сте особено уязвими, тъй като е възможно да не разполагате с достъп до институционални ресурси и да не сте запознати с правните процедури в чуждата държава, а също и защото може да сте специална мишена на измами от трафиканти и контрабандисти. Ето защо е важно да сте нащрек и да знаете как да разпознавате, избягвате и съобщавате за онлайн заплахи. Тази статия има за цел да Ви информира за съществуващите рискове в интернет и да Ви предложи някои съвети как да останете в безопасност онлайн.

Често срещани рискове са:

  • Дигитален тормоз

Дигиталният тормоз е, когато някой използва различни платформи за социални медии (Facebook, Instagram и др.), чатове за съобщения (WhatsApp, Viber и др.), имейл услуги, платформи за игри или телефонни обаждания, за да Ви навреди, уплаши, заплаши или злепостави.

Например, когато някой разпространява слухове за Вас, Вашия живот или Вашите близки онлайн с цел да Ви се присмее и унижи или използва обидни и дискриминационни изрази, свързани с Вашата раса, религия, полова идентичност и т.н.

  • Доксинг

Доксинг е, когато някой споделя Ваша лична информация в интернет без съгласието Ви. Например, когато някой публикува онлайн телефонния Ви номер и поради това получавате заплахи чрез текстови съобщения или обаждания.

  • Фишинг

Фишингът се осъществява, когато някой се свърже с Вас чрез имейл, съобщение или телефонно обаждане, представяйки се за държавна институция, компания или доставчик на услуга, за да Ви убеди да му предоставите лични данни и информация (пароли, данни за банкови сметки и кредитни карти и др.).

Примери за фишинг измами включват:

  • имейли, в които се твърди, че има подозрителна активност в банковата Ви сметка, друг проблем с Вашата сметка или с Вашата информация за плащане, или Ви молят да потвърдите някаква лична или финансова информация;
  • имейли, в които се твърди, че сте спечелили парична награда или че имате право да се регистрирате онлайн за възстановяване на държавни средства;
  • телефонни обаждания, в които се твърди, че член на семейството Ви е претърпял злополука и незабавно се нуждае от голяма сума пари; и много други.

Във всички случаи целта е да откраднат самоличността и парите Ви.

  • Груминг

Това е дейност, при която някой онлайн се стреми да създаде емоционална връзка с Вас чрез чатове в социалните мрежи или други дигитални средства, за да спечели Вашето доверие. След като получи доверието Ви, той се възползва от него, за да Ви манипулира и експлоатира.

Децата са най-уязвими към този вид киберпрестъпления и са изложени на голям риск да бъдат сексуално експлоатирани. Примери за груминг са случаите, когато непознат в интернет започне да Ви пише, да Ви прави комплименти, да споделя с Вас тайни, премества разговора в личен чат или в друга платформа за съобщения, задава Ви въпроси, които изглеждат невинни, но всъщност имат за цел да съберат чувствителни данни (къде ходите, какви са навиците Ви, в кое училище сте), пита за Вашия сексуален опит, иска от Вас да му изпратите неприлични снимки или видеоклипове, моли Ви да не казвате на никого за Вашата връзка и разговори.

  • Хакерство

Хакерството представлява някой да получи достъп или контрол върху Вашия лаптоп, телефон или друго електронно устройство без съгласието Ви. Обикновено хакерите търсят лична информация, която да откраднат, целят да достигнат до банковите сметки на жертвите си или да пуснат зловреден софтуер и вируси в електронните Ви устройства.

  • Сексторшън

Под сексторшън или сексуално изнудване се разбира дейност, при която някой Ви заплашва, че ще публикува Ваши порнографски снимки, видеоклипове и информация за Вас с намерението да Ви изнуди за нещо, например пари, сексуални действия, извършени чрез уебкамера, и т.н. Това е форма на сексуално насилие.

Как да защитя безопасността си?

  • Не споделяйте и не изпращайте лична информация като например Ваш телефонен номер, имена, адрес, идентификационен номер (ЕГН, ЛНЧ), интимни снимки и видеоклипове онлайн - чрез чатове, страници във Facebook, TikTok или друга публична платформа. Изтрийте всички адреси, работни места и конкретни местоположения от профилите си;

Например, ако членувате в някоя от групите на Refugeelight.BG във Facebook и имате нужда от съвет от специалист на Фондация за достъп до права - ФАР, Ви съветваме да не пишете публичен пост, а вместо това да ни изпратите лично съобщение или да се свържете с нас чрез формуляра „Поискай помощ“, за да защитим личните Ви данни. Ограничете до минимум информацията, която споделяте за себе си онлайн.

  • Незабавно прекратете общуването със съмнителни непознати/измамници/натрапници.

Не отговаряйте и не обръщайте внимание на съобщения и имейли, които са подозрителни и изпратени от непознати. При съмнително телефонно обаждане, затворете телефона.  Блокирайте и докладвайте непознати и подозрителни акаунти/телефонни номера в социалните мрежи;

Понякога имейлът на подателя е необичаен; информацията звучи твърде хубаво, за да е истина (парични награди, изгодни оферти), или създава усещане за спешност (съобщение, че профилът Ви ще бъде закрит, ако не актуализирате личните си данни незабавно). Помнете, че държавните институции, банките и компаниите почти никога няма да поискат от Вас да изпратите лични данни в имейл или чат.

  • Не кликвайте върху линкове и не отваряйте прикачени файлове, изпратени от непознати хора по имейл, в който се твърди например, че сметката Ви е спряна поради проблем с фактурирането или че трябва да обновите личната си информация.

Винаги проверявайте повторно дали имейл адресът е действителен. Измамниците често се преструват на Ваши работодатели, приятели или представители на банки. След като отворите подозрителен прикачен файл, може да инсталирате на компютъра си зловреден софтуер, който позволява на хакерите да получат достъп до камерата Ви и да откраднат чувствително съдържание.

Не забравяйте, че истинските компании няма да Ви изпратят имейл или съобщение с линк, за да актуализирате поверителната си информация.  Ако се притеснявате дали всичко, свързано с Вашия акаунт, е наред, най-добре е да се свържете с компанията или институцията чрез контактите, публикувани на официалния им уебсайт.

  • Редовно следете движението на банковите си сметки или други виртуални активи. Ако установите неоторизиран паричен превод, предприемете незабавни действия, като се свържете с Вашата банка или доставчик на платежна услуга.
  • Задайте настройки за поверителност

Направете профилите си в социалните мрежи, снимките и видеоклиповете си поверителни, така че само хората, които познавате и на които имате доверие, да могат да виждат публикациите Ви (напр. изберете опцията „само приятели“ за публикациите си). Скрийте групите си в WhatsApp, изключете функцията „последно видян/а“ и не позволявайте на непознати хора да Ви добавят в групи.

  • Деактивирайте географското местоположение във всички свои акаунти.
  • Когато използвате обществен Wi-Fi, деактивирайте функцията за споделяне в публична мрежа на телефона или компютъра си;
  • Избягвайте слаби пароли

Използвайте комбинация от главни и малки букви, цифри и специални символи. Изберете парола с повече от 10 символа. Не използвайте имена, телефонни номера, дати на раждане, повтарящи се или визуално еднакви символи. Не използвайте едно и също потребителско име и парола за няколко различни акаунта. Не споделяйте паролата си с никого.

  • Използвайте мултифакторно удостоверяване за влизане в системата, когато това е възможно. 

Това представлява допълнително ниво на сигурност, като например въпроси, на които трябва да отговорите, еднократен код за проверка или парола, която можете да получите чрез имейл или текст, или сканиране на пръстов отпечатък.

Безопасност в интернет по отношение на Вашите деца:

  • Дръжте под око платформите, игрите и приложенията, които използват;  
  • Обяснете им, че дори да се запознават онлайн с приятелски настроени хора, техните намерения могат да бъдат злонамерени;
  • Обяснете на децата си, че трябва да Ви информират, ако някой ги заплашва или иска от тях сексуални действия или неприлични снимки. 
  • Обяснете на децата си, че ако искат да се срещнат с някого, с когото са се сприятелили онлайн, трябва да Ви съобщят за това и никога да не отиват без присъствието на родител.

Къде и как мога да подам сигнал, ако нещо се случи?

В случай на дигитален тормоз:

Съберете информация, която може да докаже, че сте били подложени на дигитален тормоз (екранни снимки, запис на разговорите, запишете времето, местата и хората, които са били замесени, запишете номера/номерата, от които насилникът се е свързал с Вас), и докладвайте за инцидента на Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР по електронната поща: [email protected], или на телефон - 0885 525 545 (на английски или български език).

Ако децата Ви попаднат на информация или друго съдържание в мрежата, което е обезпокоително или плашещо,

Вие или те можете да съобщите за него на:

ВИЖТЕ ОЩЕ
Безплатен интернет (WiFi)